Болгар е бял десертен сорт грозде и се счита за най-ценният десертен сорт грозде в България. Болгар се използва главно за прясна консумация. Има произход от Мала Азия. Широко разпространен в България, Гърция, Турция, Италия, Испания и Австралия.
Познат е още с имената : Карабурну, Афуз Али, Датие де Бейрут, Болгар, Алепо, Розаки, Розакия, Розети, Реджина и др.
Лозите, на които расте БОЛГАР дават най-добра реколта, ако се отглеждат на дълбоки, свежи, хумусно-карбонатни черноземи на льосова основа, канелено-горски и алувиално-наносни почви.
Боледуват от гъбични болести, неприятели и не са устойчиви на ниски зимни температури. При неблагоприятни климатични условия по време на цъфтежа се появяват милерандаж и клейстогамия.
Листът е средно голям, дълбоко нарязан, почти гладък, гол, лъскав. Дръжката на листа е средно дълга, на места слабо розово оцветена.
Гроздът е голям до много голям, коничен, често крилат с едно или две крила, полусбит, слабо рехав. Дръжката му е средно дълга до дълга, средно дебела, жилава, здрава. Средната маса на един грозд е от 300 до 500 г.
Зърното е много едро, продълговато до цилиндрично, понякога пашкуловидно или яйцевидно. Кожицата е дебела, здрава, но не е жилава, жълто-зелена до кехлибарена, покрита с обилен восъчен налеп. Консистенцията е месесто-сочна. Вкусът е хармоничен, неутрален. В едно зърно има по 1 до 2 семена, които лесно се отделят от месестата част. При прерязване на зърното около семената се образуват кухини. Средната маса на едно зърно е 6-8 г.
Сортът Болгар се отнася към групата на среднозреещите сортове грозде. Гроздето му узрява около средата на септември.
Под влияние на вегетационните поливки добивът от сорта Болгар се увеличава с 24 – 200 процента