Този сорт круши е най-разпронен в България. Плодовете узряват края на септември, началото на октомври. Дървото е силно растящо и голямо. Короната е широкопирамидна, средно гъста. Цъфтежът е средно ранен. Опрашва се от пас Красан, Жифардова масловка, вилямова масловка и др., но тя е лош опрашител. Плододава обилно и редовно. Чувствителна към струпясване, зимни студовеи късни пролетни мразове. Сортът не е взискателен към определен вид почва. Добра сухоустойчивост. Плодовете за беритба са готови в началото на октомври, а за консумация – през ноември. Те са много едри с правилна крушовидна форма. Кожицата е дебела здрава и зелеленикаво-жълта, с многобройни точки и кафява линия по дължината на плода. Плодовото месо е белезникаво с каменни клетки, сочно но не много сладко, леко кисело, без аромат. При закъсняване на беритбата, плодовете започват да окапват. Плодовете издържат транспорт и манипулация. Консумират се в прясно състояние. За да се запазят през целия зимен сезон, плодовете се съхраняват в плодохранилища с хладилни камери.